ПЪТЯТ НА ВОДИТЕ
От градчето вече съм излязъл
и се стичам между твойте планини, Река,
които нямат много да ми кажат,
но - добре е -
които ми говорят.
Още
си във ниското,
но следвам змийския ти сан -
като скала, увиснала
над всеки воден лъх.
И няма край.
А след предела, посред унеса, Вода,
ще беседваме върху душата на добрия Огън,
чийто камък е заченат в теб, и
ще снишиме дъх
нататък.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Красимир Симеонов. Кожа. София, 2004.