* * *
Излизам от своята кожа
и влизам във чуждите.
Крия се в храстите на мисълта ви
и на добрия тон
сека
дърветата спаружени.
Завръщам се по Коледа,
завит с кашоните на клошаря,
за да преживея с Божията помощ
и тази нощ
на всеиздържане.
...................................................
Кожата си,
загрята до бяло,
за последно от раковините
изстъргвам.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Красимир Симеонов. Кожа. София, 2004.