ИЗБЕН ДУХ
С наядени зъби, с безцветен език
се гърча типично.
Зад вратата в мазата
плъх единак
с червени очи
дълбае в сърцата ни.
Попивам в стените
и разяждам бетона
на вашето щастие
от отровата на вашите щастия
перхидролени
по-смел.
Избирам си бъчва
и влизам с главата
надолу
от материала с огнени стрии
обезобразен.
Щом отлежа
ще ме пият децата - си мисля.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Красимир Симеонов. Кожа. София, 2004.