ГАДОСТ - II
Като деца
обичахме да се катерим
по дърветата
и да играем на войници
с дървени автомати.
Прибирахме се късно.
Учихме
в различни училища.
На него му вървеше повече,
но приеха мен
в института.
Тогава се скара с баща си
и се махна от тях.
Чувахме се често.
Беше охрана някъде...
Само аз му останах -
най-неподходящият приятел.
Веднъж ми махна
от скъпа кола.
Черпи ме водка в излъскан бар.
И ме прегърна.
И ме държа за ръката,
не искаше да ме пусне.
Тръгнах си
с пречупен
поглед.
Сутринта го застреляха като куче.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Красимир Симеонов. Кожа. София, 2004.