ДОКОСВАНЕ
Моливът къса тихо
от черното на пръстите ми.
Сънувах вълци.
Прага някой бе изкъртил
и нишките му костеливи
ту към мен -
ту към теб...
Очите ти сребреят в клоните
и капят вече.
Свещеното дърво си, мамо -
това,
което го запалват винаги,
започне ли да гине племето.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2004
Красимир Симеонов. Кожа. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Красимир Симеонов. Кожа. София, 2004.