ЗАВИНАГИ
Учуди ме жестокостта, с която
дъщерята - вече възрастна жена -
на майка си
неистово затваряше устата;
стягаше я с носна кърпа
и я ругаеше разплакано.
Защото,
знаете, е много неприятна
на мъртвия последната самостоятелност -
духът, когато си отива,
в спазъм
устата с дъх го съпровожда
и се отваря бавно.
Ако бдиш над тялото тогава,
телесната му същност чуваш как затихва...
Но ме учуди бързината, със която
дъщерята скъса нишката
на свойта майка с живите.
И някъде сега, отвъд земята,
е разсечена душата бабина -
парче за Господ и парче, което
гранясва
под малко пръст и цветенца.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.