СНИМКА
Промивам златния пясък на времето,
където сме лошо подстригани, млади и диви.
Лежат на земята старите ни колелета,
а леля пристъпва зад нас
като бременна самодива.
Храст е още борчето в двора;
ето я къщата с опадал кирпич.
Не помня само лицето на дядо,
който ни снима по обед, а след вечеря
сърцето му спря.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.