РАВНОДЕНСТВИЕ
Докато димяха полетата
и след пипване
проглеждаха слепите
и немите
проговаряха;
докато оня бе всичко -
изворната вода
и сандалите
в ръката на босата циганка -
какво бе в очите й?
Докато димяха полетата
и катунът ме следваше
замечтан,
и калта бе преддверие,
и децата мърсяха със нея
лицата си - какво бе
в очите им?
Докато димяха полетата още,
босата прегърна децата
и те я прегърнаха.
А старците бяха се впили във ризата й,
и това -
докато димяха полетата призори.
А децата гледаха старците умълчани,
и всичко -
когато проглеждаха слепите и немите
проговаряха...
Не стигна водата
и топлото из ръцете
на циганката.
Димят още полетата
привечер.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.