Невидими деца
IV. НОВИТЕ ВАРВАРИ
Момчето имаше баща -
сух и неподвижен.
Мъчно му беше,
когато го къпе в неделя
и когато го бръсне
в понеделник.
И понеже
любовта е дърво,
което всеки издялква
според мечтите си,
момчето скова ковчег
за баща си
и една нощ
го целува в устата
до последния тласък
на времето.
После
прерови джобовете му
и звънна на лекаря...
Майка му умря малко след това.
Момчето беше на девет.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.