ЛЕДЕН СВЯТ
Няма жива душа.
Аз отивам за хляб.
Осемдиоптъров лед ме дели
от вкочанената улица.
Спъвам се, падам. И по костенурски
махам с ръце
и с крака, и се прощавам
със облаците.
Защото
няма жива душа
и аз - забоден с карфица в снега
скарабей допотопен -
се превръщам във ледена статуя
бавно...
Но ме разбужда някакво
топло носле,
което ме бута в гърба
и минава пред мен, за да впия
във козината му
ноктите си.
Изправям се най-после,
но съществото
ме пази през целия път,
(за да не падна с покупките).
Не видях това куче на другия ден,
нито някога вече,
а мислех от хляба да му отчупя,
но с брат ми сме толкова бедни...
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.