КОСТИ
Това е сякаш прешлен
От гръбнака на мишле
В края
На последното стъпало
Мойта стая беше там
На втория етаж във ляво
С тапети
В захарни памуци
Мама настояваше да бъдат облаци
И аз се съгласих
За да се успокои
Без да свалям поглед
От мазната локва върху мокета
На следващия ден
Лекарят ми каза
Че съм постъпил правилно
И така съм се спасил
Стискам си очите и не слушам
Извеждат мама
Завързана с ръкавите
На старата си нощница
Баща ми няма въздух
Седнал на последното стъпало
Той подръпва ъгълчето
На прозрачната й дреха
Тя се спира
Спира да трепти и тялото
На мъничката ми сестра
Двама полицаи свалят шапки
Последната ни снимка заедно
....................................................
Изминали са двадесет години
Но застинал на стъпалото като гадател
Не
искам да призная
Че това са само кости
На дребничък бозайник
И няма никой тук.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.