АЗ, ЧЕРВЕЯТ
Най-прилича
на нещо рохкаво и топло.
Мога да се движа в него и да преминавам
покрай мърдащите песъчинки,
почти докоснал другия до мен.
Ние сме полезни твари -
казват грозните, които ни копаят
и ни разбъркват с мръсните си пръсти,
гълтат ни за здраве, хранят рибите
и перушинестите си чудовища.
Онова
проникващо докосване ми липсва,
което грозните наричат "почва",
а за мен е дом.
© Красимир Симеонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.05.2005
Красимир Симеонов. Езерни очи. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Красимир Симеонов. Езерни очи. София: Захарий Стоянов, УИ "Св. Климент
Охридски", 2006.