<<<

НЕЩО КАТО ЕПИЛОГ

Приятели мои,

Знам, че дотук, докъдето съм стигнала в пътя към себе си, изживях най-вълнуващите и най-изненадващи преживявания в моя мъничък живот - стискан в шепа, но и пилян през пръсти. Благодаря на Бог, че ми позволи да ги изпитам, както и че ми даде сили да ги споделя. С онези от вас, "които имат очи да виждат и уши да слушат". Дано да сте съпреживели миговете ми на човешко щастие, дори в нещастието, и да сте придобили поне една увереност в повече, че всичко още ви предстои!

За мен беше чест да бъдем заедно във времето, което ми отделихте. Благодаря ВИ!

 

<<<


© Издателство LiterNet, 29. 07. 2003
Първо издание, електронно.