По дяволите! На кого му пука?!

Никак не ми се искаше да започна по този именно начин. Но разкъсвана между Дявола и Бога, по ръба на сечението, делящо вероятните две половини на моя живот, ще премина разяждана от съмнения през тях. За да се опитам да разбера неразбираемото и да обясня необяснимото - сякаш е възможно!

Разчитам на вас, читателите, които ще имате случайния шанс да пребродите тези страници заедно с мен и ще съм благодарна, ако успея да докосна поне една фибра от тънката чувствителност на душите ви. Зная и разбирам безнадеждно ясно, че криете в сърцата си далеч по-мъчителни, може би, и уникални криволици на съдбата. Но моята "одисея", добра или лоша, изненадваща или банална, е такава, каквато е, и защото си е моя, я обичам безрезервно и всеотдайно. Искам да я споделя, ще ви я дам, ако мога, без да ви обременявам. Дано успея да ви убедя, че животът, какъвто ни е "отреден отгоре", от "написаното", е най-невероятното и възхитително нещо, което е могло да ни се случи.

Повествованието ми няма да ви очарова с наситени диалози и внезапни обрати, но ви обещавам, че ще го почувствате като свое. Контактът ми с вас е подчинен на една единствена цел - да стигне до сърцата ви. А единствената тактика за целта - искреност! Ако намеренията ми се припокрият с резултата, мога само да се надявам на разбиране от ваша страна. И на мъдрото прозрение, че както при мъртвите, за такова "харакири" - или добро, или нищо!