КЪСНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Дори да те измислям - остани.
Докрая на живота ми. И после.
Додето паднат сетните звезди
и потопят несбъднатия остров.

Дори да Го измислям - има Бог.
Той ще повдигне веждата си тежка.
Щом осъзнае, че е едноок,
ще изреве за райската си грешка.

Пропадай с мене в този късен ров -
до Бога, който вече е разкаян,
че цял живот ми е пестил любов.
Когато дойдеш - да не те позная.

 

 

© Камелия Кондова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.08.2004, № 8 (57)