УСПОМЕНА НА ПЧЕЛАРА
То је успомена на човека у сунцокрету!
Велики небески човек!
Равница, равница, равница, равница -
мирис меда и хлеба - то је мој отац.
Сада немам осећај за космос
као она мала животиња.
Лишен сам божје милости.
На прагу је заспала једна бела душа.
Хроми коњ намотава сушно време око ђерма.
И један стари немачки барометар на зиду.
1989
© Иван Радоев
© Мила Васов, превод, 1996
© Издателство LiterNet, 03.
09. 2003
=============================
Публикация в тематичен брой на сп. "Савременик"
("Бугарска књижевност јуче и данас"), Белград, 1996.