ЗАТЪМНЕНИЕ
Времето зазида сянката си
в думи, които се срутиха.
Кой блъска вратите за помощ?
О, това е вечността!
(Секундите са векове - написа еднодневката.
Триста пъти надскочих ръста си - написа бълхата.
Не съм броил капките - написа океанът.)
А аз си написах едно дърво - сложих му птица
направих си маса и стол, и заминах.
Заповядайте - аз вече не съм тук!
1990
© Иван Радоев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2004
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. София: Факел, 1992.