ТИГЪРЧЕ-СВЕТУЛКА
Тъмно е. И с бог и без бог. И с ракия е тъмно.
Дървото пониква с много души.
Щастливите заминаха да се учудват на Ниагара.
Аз си посадих тигърче да си се чудя
на себе си.
И настъпи тих вечерен порядък в една
от душите ми.
Скъпо мое, което те имам отдавна, къде си?
Колко е хубаво, че ти пиша стихотворения!
И колко е вечно, че си някъде и аз съм на път!
И когато целият свят умира от бавна омраза.
Всяка светулка си свети с по една стотинка.
1989
© Иван Радоев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2004
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. София: Факел, 1992.