БЯЛО ПОТЪВАНЕ
Имало едно време едно бяло момиче
с кожа от гладко небе.
Старицата - нека си почине сега!
Своята сватба тя е изпила до дъно.
Остава й само единствена капка
в последния сън - небесното бяло момиче.
Една капка е плитка за жаждата.
Но в нея дълбоко и тъмно потъват
целият свят и старицата.
Имало едно време едно бяло момиче.
1979
© Иван Радоев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.09.2004
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Радоев. Бяло потъване. Децими. София: Факел, 1992.