РЕКАТА
Силна иде водата и горда се лее...
Виждам тъмни върби, потопени до кръста,
и баща ми, останал на двора да сее
с ножче в джоба си дини и пъпеши късни...
Виждам още пазача, който подпира
свойте дрипави мисли с помощта на тоягата
и в просъница даже в полето се взира -
сякаш някоя буца пръст ще избяга.
Колко смърт, колко кал и препречени тръни,
а Реката от чиста по-чиста минава.
Ромоли покрай нечие вечно безсъние,
трополи върху нечия преходна слава.
И отива надолу...Къде ли се влива?
Само спомен ли в моя живот ще остави?
На брега е Душата и тръпне страхлива.
Вътре крехкото Тяло се къпе - за здраве...
© Иван Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2004
Иван Ненков. Троянски кон. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Ненков. Троянски кон. София, 1987.