РАЗНОВЕСИЕ
Животът ми на болница прилича -
така е тихо и така е пусто.
Пред мене самотата се съблича
да стопли поизмръзналите чувства.
Като везни в душата ми отвесно
възлизат и се спущат греховете...
До честното е имало нечестно.
Под камъка се е родило цвете.
Минути натежават в мойто тяло...
Съмнявам се, че болката е близост.
Но ти - сестра, облечена във бяло -
ще ми дадеш от своя оптимизъм.
В ръцете ти спринцовка свети! Право
към мен пристъпваш праведна и свята.
По-късно ще узная колко дявола
стоят на острието на иглата.
© Иван Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2004
Иван Ненков. Троянски кон. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Ненков. Троянски кон. София, 1987.