НЕСЕБЪР
Какво си, вечен град, сред бисери и дюни,
щом някога - бездомник - тук не намерих дом...
Щом не посмя една жена да ме целуне
направо пред очите на чуждия балкон.
Животът в теб звънти с мелодия на злато,
но кратък е навсякъде човешкият живот.
И вятърът умира под мелници крилати,
и те не струват нищо без своя Дон Кихот...
Морето ти напразно пак на легло прилича.
Когато чайки спускат завивки от вълни,
когато нощем вътре Луната се съблича -
ти още коленичиш пред земните жени...
Сега през теб вървя със своята любима.
Мълчи тя, тук родена. И аз ли да мълча?
Какво си, вечен град! Десетки църкви имаш
и в никоя от тях до днес не ни венча.
© Иван Ненков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.05.2004
Иван Ненков. Троянски кон. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Иван Ненков. Троянски кон. София, 1987.