* * *
На Б. Балчев
Земята беше като женска гръд -
два грешни града весело възкръсваха...
Но приближава справедлив дъждът -
дъждът ще завали, макар и късно!
Изглежда, идва времето, приятели,
сами да си завързваме езиците,
да натежават сълзите и перата ни
и да забравим прилива на птиците.
Защо са тия стихове за щастие -
пред стиховете хората нехаят.
Превърнаха се хората на паяци
и влизат с кръстоносен поход в рая.
...А ние, долу, като мравки в жега
се щураме сред думите безброй
и мъкнем свойте рими към ковчега.
И още спорим кой да бъде Ной...
© Иван Ненков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2003, № 7 (44)
Други публикация:
Иван Ненков. Троянски кон. С., 1987.