СЪЩНОСТ
Завръщам се към своята Итака
като платно за мачтата завързан.
Сирените едно и също пяха
и песента им вече ми омръзна...
Приятелите хвърлиха веслата,
пред бурята, която приближава...
Единствено една жена - вълната
от мислите самотни ме спасява.
Флиртувам с нея. Тя съблича кротко
въжетата от мен... Защо ме питаш -
изневерих ти, горда Пенелопо,
не трябваше платното да разплиташ.
Проклинай ме на ден стотици пъти!
Но, ако все пак вярна ме дочакаш,
аз ще ти кажа сам, че не мъжът ти,
а кон троянски влиза във Итака.
© Иван Ненков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2003, № 7 (44)
Други публикация:
Иван Ненков. Троянски кон. С., 1987.