ИЗВОР
в памет на П. Димитров
Какъв живот - през тишина и тропот
да те пришпорва вечно твойта жажда
по синкавата лента на потока
към мястото, където той се ражда.
И изведнъж - жадуваното царство!
Но как душата в него да се впусне,
когато се страхуваш - като Нарцис -
да счупиш огледалото със устни?
Човешки мит с човека безпощаден!
За щастие съдбата е жестока -
сведеш се, пиеш...все по-малко жаден.
И после си отиваш. По потока.
© Иван Ненков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.07.2003, № 7 (44)
Други публикация:
Иван Ненков. Троянски кон. С., 1987.