ЖЕНА

Плитка от тъмни непроницаеми води
очертава млечния овал
на лице, което се разпада
при досега със светлината...

Копринена походка по перваза,
вятърът оставя писмена от скреж
по роклята й
невидима в стъклата на прозорците.

Когато хвърляш въдица
в светлината на звездите,
отразени в локвите,
усещаш голотата й:
като потъване в кладенец,
чието дъно е тъмното небе...

 

 

© Емил Кацаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2006, № 7 (80)