ТРИ ПИСМА ДО ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ:
ВТОРО ПИСМО

web

Драги Г.,

Преди няколко дни срещнах случайно Гаустин. Ровеше се в една кофа и крадеше романи, които твърдеше, че си били негови. Беше изхарчил малкото си клошарски пари, за да си купи плочи. Каза, че щял да ги използва в някакъв сън. Мечтаеше за люлеещ се стол. Старият се беше продънил, а люлеенето не се осъществяваше, защото тялото не се връщаше, а падаше по гръб на пръстта. Разказа ми за Бог: че бил като лампа, или като котлон. Или и двете. После взе да си ходи. На тръгване ми обясни, че отивал в София, да намери хотел, който има стая № 507. Непременно му трябвала за една нощ, само за една нощ. Щял да събере пари и тогава да я наеме. Притесних се за него, Драги Г. Опитай се да го намериш. Слушал съм за разни книги, в които тази стая 507 е място на свършеци.

Дано го откриеш преди романът да е завършен.

Твой Е.