НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ
(Библиография на литературата за
него за периода 1994-2001 г.)
Диана Ралева
1994
1. АНЧОВА, Калинка. Спасихме Младен, разстреляха Вапцаров. - Бълг. писател, № 25, № 26, 8-14 ноем. 1994, с. 4.
2. БАЛКАНСКИ, Тодор. Самоопределението на Никола Вапцаров. - Отеч. вестник, № 14513, 21 май 1994, с. 1.
3. [ОСЕМДЕСЕТ и пет] 85 години от рождението на Вапцаров. - Бълг. писател, № 29, 29 ноем. 1994, с. 4-5.
СЪДЪРЖА: Николай Василев. И все пак не го разстреляха. - Здравко Чолаков. „Записвай го просто и честно...“.
4. ВАПЦАРОВ 1909-1994. - Слав. вестник, № 9-10, 1994, с . 1, 3-8, 9, 12.
СЪДЪРЖА: Петър Велчев. Безкрайните граници на човешкото. - Игор Золотуски. Неговото страдание - вътрешно, нравствено. - Евтим Евтимов. Започнаха с мръсните ръце да пипат в душите на народа. - Давид Овадия. „Моторни песни“ в Балкана. - Димитър Танев. Той свободно заявява магичната сила на изкуството. - Драгомир Шопов. Животът, който не лъже и не подвежда. - Петър Караангов. ...Тъй както просто го пее народа. - Мануел Муньос Идалго. Никой не можа да спре смъртта им?!: Мигел Ернандес и Никола Вапцаров умират в една и съща година, на една и съща възраст. - Людмила Писарева. Поезията на Вапцаров в Латинска Америка. - Николай Василев. Високият метафоричен наслов на „знамето“ в стихотворението „Ботев“. - Нино Николов. Щедро и обречено. - Митка Томова-Черганова. Човекът: Никола Вапцаров в спомените на съвременници. - Родословното дърво на поета. - Никола Инджов. Поет и герой на България. - Александър Геров. Той своето истинско безсмъртие постигна абсолютно сам. [Интервю.] - Стефан Продев. Всичко у него ги плаши. - Христо Радевски. Не могат го опозори! - Богомил Райнов. Без дори да помисли, че влиза в историята. - Валери Петров. Една несъстояла се среща. - Иван Шивачев. Разстрелът на 23 юли 1942 г.: Из дневника на гарнизонния свещенник. - Здравко Петров. Болка по Вапцаров. - Бойка Вапцарова. Все по-мъчително се връщам към онези трагични дни, но не мога и да мълча. - Атанас Лазовски. Такива чувства не се сравняват. - Николай Христозов. За екзекутора, който съхрани последната строфа на Вапцаров. - Йордан Каменов. Погубваме и после възкресяваме.
5. ГЕОРГИЕВА, Станка. Вапцаров в контекста на българската литература. - Родна реч, 1994, № 6, с. 12-15.
6. ДАНКОВ, Борис. Вапцаров и литературните пигмеи. - Дума, № 165, 23 юли 1994, с. 9.
7. ДОБРЕВ, Чавдар. Поетичният свят на Никола Вапцаров. - Новини, № 249, 8 дек. 1994, с. 11.
8. ДОЙНОВ, Пламен. Окръгленостите и отломките на индивидуалната култура. - Лит. вестник, № 4, 22 февр. 1995, с. 7.
Мястото на Н. Й. Вапцаров в бълг. поезия.
9. 85 [ОСЕМДЕСЕТ и пет] години от рождението на Вапцаров. - Новини, № 248, 7 дек. 1994, с. 9-11.
СЪДЪРЖА: Люба Касабова. За Вапцаров - размисъл, спомен и стих. - Евтим Евтимов. Българска гордост. - Васил Колевски. Безсмъртието на Вапцаров. - Стефан Поптонев. Две срещи с поета. - Димитър Бозаков. Вярата, която ни е нужна днес. - Иван Цветков. Вапцаровите химни за човека.
10. КАМЕНОВ, Йордан. Вапцаров като пробен камък. - Зора, № 28, 9 авг. 1994, с. 5.
11. КАМЕНОВ, Йордан. „Селска хроника“ като политическа теза. - Пламък, 1994, № 9-10, с. 118-123.
12. КОЛЕВСКИ, Васил. Народността при Вапцаров. - Бълг. писател, № 11, 26 юли 1994, с. 13.
13. КОПРИВЛЕНСКИ, Димитър. Косвените убийци на Вапцаров. - Отеч. вестник, № 14542, 27 юни 1994, с. 7.
14. КРЪСТЕВ, Емил Хр. Трагичното и прекрасното в поезията на Вапцаров. - Родна реч, 1994, № 7-8, с. 24-26.
15. КЪШЛОВА, Виолета. Кой се страхува от Вапцаров? - Репортер, № 29, 22 юли 1994, с. 9.
16. КЪШЛОВА, Виолета. Убийството на Вапцаров. - Репортер, № 12, 25 март 1994, с. 8-9.
17. ЛАЗОВСКИ, Атанас. Вапцаров и Бойка. - Пламък, 1994, № 11-12, с. 14-30.
18. ПАВЛОВ, Емил. Къщата. Наблюдения върху поет. текстове от Ботев до Вапцаров. - Проглас, 1994, № 3, с. 70-83.
19. СПАСОВ, Иван. Документално повествование. - Земя, № 243, 1 дек. 1994, с.10.
20. СТОЯНОВ, Стилиян. Вапцаров и неговите „препевачи“. - Макед. прегл., 1994, № 2, с. 13-20.
21. СТОЯНОВА, Людмила. Поетическата рефлекция на Далчев и Вапцаров. Опит за сравн.-типол. анализ. - Пламък, 1994, № 5-6, с. 139-148.
22. ТОТЕВ, Петко. Думи прости. - Бълг. писател, № 8, 5 юли 1994, с. 4.
Поезията на Н. Вапцаров през погледа на италианския поет Салваторе Куазимодо.
23. 85 [ОСЕМДЕСЕТ и пет] години от рождението на Вапцаров. - Дума, № 282, 7 дек. 1994, с. 10.
СЪДЪРЖА: Петко Тотев. Двете български „истории...“ - Магдалена Шишкова. За ценностната система на Никола Вапцаров. - Бойка Вапцарова. Той е опасен за тях с примера на своя живот. [Интервю].
24. ФАДЕЛ, Морис. Раздвоеният текст. - Лит. вестник, № 37, 24 окт. 1994, с. 13.
Стихотворението „Борбата е безмилостно жестока...“ и поетиката на Христо Ботев.
1995
25. БУМБАЛОВ, Любен. Екзистенциално-философският подтекст на вещите в поезията на Вапцаров. - Бълг. ез. и лит., 1995, № 2, с. 21-33.
26. ВАПЦАРОВА, Мая. Ако водата се отдръпне... - Балканите днес, № 5, 7 апр.1995, с. 11; № 6, 16-20 апр. 1995, с. 7.
27. ДОЙНОВ, Пламен. Окръгленостите и отломките на индивидуалната култура. - Лит. вестник, № 4, 22 февр. 1995, с. 1, 9; № 5, 1-7 март 1995, с. 5; № 6, 8-14 март 1995, с. 7.
28. ЗДРАВКОВА, Кремена. Едно писмо и една песен. - Слав. вестник, № 3-4, 1995, с. 7.
Съдържа текста на песента и писмото на Елена Вапцарова.
29. ИВАНОВА, Мариета. В търсене на социалната идентификация. Наблюдение върху пиесата на Н. Вапцаров „Вълната, която бучи“. - Бълг. ез. и лит., 1995, № 2, с. 40-43.
30. ЙОВЕВА, Румяна. Обичта като смърт, смъртта като обич в поетическите текстове на Никола Вапцаров. - Бълг. ез. и лит., 1995, № 2, с. 6-20.
31. КАМЕНОВ, Йордан. Възнаграденият труд. - Бълг. писател, № 52, 27 дек. 1995-1 ян. 1996, с. 5.
Рец. за: Митка Томова-Черганова. Спомени за него. С., Бълг. писател, 1995.
32. КАМЕНОВ, Йордан. В очакване на нов Державин. - Бълг. писател, № 25, 20 юни 1995, с. 12.
33. ЛЕОНИДОВ, Румен и др. Земният дом на небесните поети. - Континент, № 69, 24 март 1995, с. 27.
Съавт.: Георги Мицков.
34. МАЛЕШЕВСКИ, Борис. Милост от никого не моля. - Антени, № 29, 19 юли 1995, с. 15.
Спомени за Никола Вапцаров.
35. НИКОЛОВ, Георги Николов. Географското начало у Ботев и Вапцаров... - Море, 1995, № 4, с. 38-39.
36. РАДЕВСКИ, Христо. Истината е по друга. - Бълг. писател, № 7, 13 февр. 1995, с. 13.
37. РАДОНОВА, М. Никола Вапцаров бе интелигент, но по принуда огняр, е убедена М. Радонова, авторката на „Жажда за светлина“. - Континент, № 75, 31 март 1995, с. 27.
Интервюто взе Наталия Вучкова.
38. РАКЬОВСКИ, Цветан. Виолончелото в кварталното кино. Присвояващата функция на моделите. - Бълг. ез. и лит., 1995, № 2, с. 34-39.
39. РИКЕВ, Камен. „Ботев“ - поема за живота. - Родна реч, 1995, № 4, с. 11-17.
40. СЛАВЧЕВА, Милена. Вярата - най-съществената екзистенциално-поетическа категория в поезията на Вапцаров. - Тракия, 1995, № 2, с. 84-87.
41. СЛАВЧЕВА, Милена. Някои футуристични акценти в поезията на Вапцаров. - Тракия, 1995, № 2, с. 94-96.
42. ТОНЧЕВ, Николай. На новото време - стихът? - Лит. вестник, № 3, 8 февр. 1995, с. 9.
43. ТОТЕВ, Петко. Мадоната в поезията на Никола Вапцаров. - Бълг. писател, № 32, 8 авг. 1995, с. 13.
44. ТРИФОНОВА, Цвета. Археографски аспекти на простата човешка драма. - Лит. форум, № 7, 15 февр. 1995, с. 3.
Съдбата на архивния фонд на Никола Й. Вапцаров.
45. ХАЙТОВ, Николай. Ботев беше оклеветен, Вапцаров - посечен, дойде ред на Яворов. - Бълг. писател, № 41, 10 окт. 1995, с. 3.
Разговора води Жана Веселинова.
46. ЧЕРНОКОЖЕВ, Вихрен. Наставници приватизатори. - Лит. форум, № 7, 15 февр. 1995, с. 3.
47. ШИВАЧЕВ, Румен. Имената в поезията на Вапцаров. - Лит. вестник, № 10, 5 апр. 1995, с. 8.
48. ШИШКОВА, Магдалена. За ценностната система на Никола Вапцаров. - Бълг. ез. и лит., 1995, № 2, с. 1-5.
1996
49. БОЖИЛОВ, Божидар. Дължа живота си на Вапцаров. - Труд, № 81, 23 март 1996, с. 21.
Разговора води Валерия Велева.
50. ВАПЦАРОВА, Бойка. Последният празник с Кольо. - Дума, № 54, 4 март 1996, с. 10.
51. ВАСИЛЕВ, Васил Т. Сами си запалиха свещи. - Дума, № 125, 29 май 1996, с. 10.
52. КОНСТАНТИНОВ, Георги. Няколко маринчовци се подиграха с един от най-големите ни поети. - Труд, № 17, 18 ян. 1996, с. 18.
Интервюто взе Ива Йолова.
53. ПОПОВА, Ваня. Генезис на Вапцаровата поетика. - Кула, 1996, № 3, с. 57-61.
54. ЦВЕТКОВ, Иван. За една литературна спекулация. - Бълг. писател, № 19, 7 май 1996, с. 12.
Бележки върху стихотворението на Вапцаров „Предсмъртно“.
55. ЧОЛАКОВ, Здравко. Парадоксите на човешката съдба. - Бълг. писател, № 23, 4 юни 1996, с. 10.
1997
56. ВАПЦАРОВА, Бойка и др. Оригиналът на стихотворението „Хроника“ е взет от следственото досие на поета. - Бълг. писател, № 24, 9 дек. 1997, с. 3.
Съавт.: Анна Георгиева.
57. ГЕОРГИЕВ, Никола. Изпитанието Вапцаров. - Труд, № 199, 23 юли 1997, с. 11.
58. ГОРАНОВ, Румен. Метасемиотичните картини в поезията на Вапцаров. - Родна реч, 1997, № 3, с. 38-41.
59. ГОСПОДИНОВ, Георги. Къде е драмата? - Лит. вестник, № 29, 1 окт. 1997, с. 1, 13.
60. КАДИЙСКА, Мария. Вапцаров вземал заплата, за да пренася взрив. - Новинар, № 341, 15 дек. 1997, с. 8.
61. ПАТРАШКОВА, Кристина. Бойка: Багряна не можеше да спаси Вапцаров. - 24 часа,№ 188, 12 юли 1997, с. 23.
62. ПОПТОНЕВ, Стефан. Класиците се завръщат. Слепият-ослепен поет проглежда отново [П. К. Яворов]. - Новото завръщане на Вапцаров. - Пламък, 1997, № 3-4, с. 116-122.
63. ЧОБАНОВ, Георги. Физика и метафизика на злото у Йовков и Вапцаров. „По жицата“ срещу „Песен за човека“. - Ез. и лит., 1997, № 5-6, с. 98-107.
1998
64. АТАНАСОВ, Владимир. Той - Другият - умре... - Лит. вестник, № 37, 18 ноем. 1998, с. 10-11.
По повод статията на М. Георгиев „Третият разстрел“ е пречистване и възкресение. - Лит. форум, № 19, 18-24 май 1999, с. 1-2.
65. ДРАГНЕВА, Надежда. Краят на един мит и пътят към бъдещето. - Лит. форум, № 39, 8 дек. 1998, с. 2.
66. МАРКОВА, Ралица. Неподозираната прилика: Никола Вапцаров и Мигел Ернандес. - Бълг. писател, № 11, 24 март 1998.
67. ПАВЛОВ, Иван. Делничните убежища на поетичното. - Ез. и лит., 1998, № 2, с. 62-70.
68. СИМЕОНОВ, Иван. Нравственото прераждане на грешника. - Родна реч, 1998, № 6, с. 6-8.
За стихотворението „Песен за човека“.
69. ЧОБАНОВ, Георги. Идеологията на злото у Йовков и Вапцаров. - Лит. вестник, № 17, 6 май 1998, с. 12.
1999
70. АТАНАСОВ, Владимир. Времето на поезията: Опит върху лириката на Вапцаров. - Ез. и лит., 1999, № 2, с. 116-132.
71. АТАНАСОВ, Владимир. Изборът на език. Призвание и очакване. - Лит. вестник, № 28, 15 септ. 1999, с. 14-15.
Върху стихотворението на Н. Й. Вапцаров „Огняроинтелигентска“.
72. БОЖИЛОВ, Божидар. Гестапо не разрешава Вапцаров да бъде помилван. - Стандарт, № 2545, 7 дек. 1999, с. 17.
73. БОРИСОВ, Юрий. Ръце в борба сме сплели с теб, живот. - Земя, № 236, 8 дек. 1999, с. 4.
74. ВАПЦАРОВА, Райна. Кръвнина за темел. Разказва за щедростта на майка си баба Елена. - Дума, № 124, 2 юни 1999, с. 15.
75. ГОСПОДИНОВ, Георги. Краят на „Третият разстрел“. - Бълг. писател, № 28, 14 септ. 1999, с. 1, 2, 7.
76. ГРАНИТСКИ, Иван. Апотеоз на безстрашната вяра. - Понеделник, 1999, № 12, с. 126-133.
77. ГРАНИТСКИ, Иван. Поет на бъдещето: Утре се навършват 90 г. от рождението на поета. - Труд, № 334, 6 дек. 1999, с. 15.
78. ДАНКОВ, Борис. Непознатият Вапцаров. - Дума, № 251, 4 дек. 1999, с. 8, 17.
79. 90 [ДЕВЕТДЕСЕТ] години от рождението на големия български поет. - Бълг. писател, № 39, 30 ноем. 1999, с. 1-12.
СЪДЪРЖА: Петко Тотев. Дъхът на тропика се чувстваше. - Благовеста Касабова. Той не чака тук награда. - Драгомир Шопов. Последните букви. - Мария Радонова. Родословното дърво на Никола Вапцаров. - Игор Золотуски. Човекът и историята. - Лъчезар Еленков. Реквием. - Пламен Киров. Предизвикателството. - Иван Гранитски. Бурята на бъдещето. - Богомил Нонев. Тогава, но преди всичко днес. - Атанас Мочуров. Тайната. - Катя Янева. „Спомен“. - Владимир Голев. А Пирин все така синее - горд и непримирим... - Майя Вапцарова. Вапцаров и народното творчество. -Александър Спиридонов. Историята измамница. - Янко Димов. Човекът като везна на доброто и злото. - Митка Черганова. Записвай го просто и честно. - Бойка Вапцарова. Яворов и Вапцаров. - Иван Керезиев. Скици по памет. - Васил Колевски. Като във всеки български дом. - Венера Вапцарова. Ще си изпатиш, Коле... Стиховете са ти много хубави. Интервюто взе Лъчезар Еленков.
80. 90 [ДЕВЕТДЕСЕТ] години от рождението на Н. Й. Вапцаров. - Пламък, 1999, № 7-8, с. 6-16; 21-25; 29-35.
СЪДЪРЖА: Богомил Райнов. Поезията остана за по-късно. - Валери Петров. На дистанция от половин век. - Здравко Петров. С Вапцаров във времето. - Йордан Каменов. Вапцаров в светлината на нобеловите лауреати от неговото поколение. - Никола Инджов. Приписки към „Моторни песни“. - Михаил Цонев. С името на поета.
81. ЙОСИФОВА, Рашка. Езиковостилистичен анализ на Вапцаровото стихотворение „Пролет“ (Пролет моя, моя бяла пролет...). - Бълг. ез. и лит., 1999, № 4, с. 51-56.
82. КАРОЛЕВ, Стоян. Скици със слово на един художник. - Бълг. писател, № 21, 25 май 1999, с. 1, 2.
Рец. за: Иван Керезчиев. Скици по памет: Спомени за Антон Попов, Никола Вапцаров, Стою Льондев, Васко Сапунджиев, Стефан Куцаров, Илия Бешков и Николай Райнов. С., ЕАСТРА ООД, 1999.
83. КАМЕНОВ, Йордан. За книгата и за проектите на Вапцаров. - Читалище, 1999, № 10-12, с. 2-3.
2000
84. ГАЛЧИН, Петър. Документалното наследство, творчеството и животът на Н. Й. Вапцаров - свидетелство за горещото му българско родолюбие. - Макед. прегл., 2000, № 3, с. 5-42.
85. КОЛЕВСКИ, Васил. След юбилея. - Бълг. писател, № 9, 7 март 2000, с. 6.
86. МОЧУРОВ, Атанас. Загадката Никола Вапцаров. - Родна реч, 2000, № 9-10, с. 55-56.
87. ПАРАШКЕВОВ, Петър. Никола Вапцаров, Цветан Стоянов, светоусещането и бъдещето на българската литература, прогнозирано през 1961 година. - Струма. Алманах, 2, 2000, с. 63-72.
88. РАДОНОВ, Крум. Вапцаров и неговите тълкуватели. - Бълг. писател, № 2, 18 ян. 2000, с. 1, 5.
89. ТОТЕВ, Петко. Песните на Ботев, Стамболов и Вапцаров. - Бълг. писател, № 13, 4 апр. 2000, с. 1, 7.
2001
90. ДОКСАНЛИЕВ, Пенчо. Един е лозунга: „Терора долу! Съюз със СССР!“ - Везни, 2001, № 4-5, с. 90-94.
Интернирането на Н. Й. Вапцаров в Годеч след Соболевата акция.
91. ОРЕШКОВ, Иван. Те, нашите...: Кой уби Вапцаров? - Анти, 2, 12 ян. 2001, с. 6.
92. ПОПОВ, Людмил. Вапцаров - поетът-проповедник. - Родна реч, № 2, с. 30-32.
93. ТОДОРОВА, Калина. Гледните точки във Вапцаровата „Песен за човека“. - Бълг. ез. и лит., 2001, № 2-3, с. 56-59.
94. ТОТЕВ, Петко. Седмоцветна дъга над Банско и Сицилия. - Ново време, 2001, № 1, с. 104-112.
Творчеството на италианския поет Салваторе Куазимодо и Никола Вапцаров.
© Диана Ралева, съставител
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 5
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2005, № 3 (64)
Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 5.