Даниела Колева

ОСЕНЕН

Даниела Колева

На Светослав Пейчев (Simon Martin)

“Ако всеки стих беше шедьовър, ако всеки роман беше откритие, ако всяка пиеса намираше сцена, ако творецът управляваше света?” - тоя натрапчив въпрос го водеше към пазарчето, където освен дреболии се продаваха и стари книги. След него те щяха да отидат на бунището, а така някой ще чете...

- По две за лев, чичка, по две - рекоха двамата букинисти. - Я да видим какво ни носиш - единият хвана торбата и извади книгите.

Бързичко, професионално отся продаваемите и избута няколко, заедно с неговите две... рожби. Той преглътна. Бяха издадени не толкова отдавна, но явно не се помнеха.

- Тези дяд... чичка не стават! Виж, ако имаш от розовите книжки, от онези забравените любовни романчета, може - върна торбата, като изсипа в шепата му дребни монети.

- Имам още книги и... албуми с репродукции на старите майстори, живопис и модернистите, също.

- Ааа, тях по два лева може - каза по-високият и додаде - абе, ти да не си някой неуспял художник?

- Не, аз думите ... такова, албумите бяха на жена ми. Сега само ми напомнят за нея.

Стисна шепата и си тръгна. Настигна го гласът на единия:

- И донеси албумите, ще ти платим повече!

Наоколо миришеше на кебапчета и хора, а него го привличаше миризмата на хартия. А му се скиташе, отново му се скиташе по покривите на думите. Запъти се към близката градинка, седна на отдалечена пейка и извади тефтер.

Напираше отвътре, трябваше да пише. Знаеше, че тази рожба ще е последната му, но в нея ще остави цял себе си.

Осени го началото и той заситни по листа:

“Човек се ражда безсъзнателно сам, гол и ревящ. Накрая приключва живота си облечен, осъзнато сам и замлъкнал ...”

* * *

- Да бъде мир на праха му - рече свещеникът.

Някой добави:

- И да е светло името му.

Неколцината опечалени хвърлиха по буца пръст.