От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот се носи
голямата тишина.
И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.
Нашта земя - прашинка, -
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.
Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.
© Александър Геров
© Издателство LiterNet, 14.
07. 2003
=============================
Публикация в: Александър Геров "Стихотворения", С., 1970.