Думите връхлитат нежно
в трамвая между сбръчканите спирки
във кафенето с теб, момичето и чая ми
във болката от пренаселено безумие
във паузата измежду вестите от Косово
във пустотата
след сезонна разпродажба на душите
сутрин във молитвата към Бога
вечер след осиротялата човечност
и във таксито
след целувки джаз и стихове
думите се трупат нежно
в затишия между клавиши
вредни и ценни
нови и стари камари
в които понякога
се пре- на/за/- реждам.
© Живка Симова, 1999
© сп. Мост, 1999
© Издателство LiterNet, 08. 02.
2003
=============================
Публикация в сп. "Мост", кн. 4-5, 1999.