Носачите на бира дремят.
Тук думите са кротки и се пръсват.
Сакатият човек ги пренарежда
с усърдие на стопанин в свои митове,
рисуващи жреците-евмолпиди...
На масата съседна двама с южна хубост
уговарят - и твърде високо, твърде високо,
в амалгама от български и турски
и с мобифон, разкършил рахатлъка -
изневяра.
...Очите му смолят над маранята
като сълзите на пресечено дърво.
Сега Рахат тепе пренася и понася
езици магистрални в знойно време.
Носачите на бира дремят.
© Живка Симова, 1999
© сп. Мост, 1999
© Издателство LiterNet, 08. 02.
2003
=============================
Публикация в сп. "Мост", кн. 4-5, 1999.