Душата ми е над морето и подсвирва съновидение
Кажете на овчарите че вятърът натъкмява коня си
И поздравява на тръгване в горделивостта на детството си
Аз обичам жена изтъкана от горделивост и сън
Слизаща от дъното си тиха
Знайте овчари че трябва да ме пазите
И да пазите сънищата и песните ѝ
И празника на вълните
Като радост на горделивостта и красотата ѝ
О небе синьо за царицата на вятъра
О стадо кози и бели коси
Устни на възхвали и руси коси
Животни залутани в очите ѝ
Кажете на скелета който взе решение
В страната на дъното до края на вековете
Туника и скиптър
Разширяване на спомените
Шум на насекоми и пътища
Кажете на местността как океана бяга
О вятърът
Вятърът спира за царицата която излиза от небесата си
© Висенте Уидобро
© Владимир Сабоурин - превод от испански
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.12.2019
Троянски поети. Избрани преводи. Съст. и прев. Владимир Сабоурин. Варна: LiterNet, 2019