Въшките тъпо ми се молеха
Всяка сутрин пълзяха по дрехите
Всяка сутрин аз ги екзекутирах -
Чуй пукота -
Но те пак се появяваха като спокоен прибой.
Моя бял божествен мозък
Аз го отдадох, Русия, на тебе -
Бъди мен, бъди Хлебников.
Стълбове забивах в ума на народа и оси
Направих наколна къща
"Ние сме будетляни".
Всичко това правех като просяк
Като крадец, навсякъде проклет от хората.
(Есен 1921)
© Велимир Хлебников
© Владимир Сабоурин - превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.12.2019
Троянски поети. Избрани преводи. Съст. и прев. Владимир Сабоурин. Варна: LiterNet, 2019