web | Останките на Троцки (93-17)
1. Политическата поезия служи на двама господари, от които по-силният е реалната политика.
2. Реалният господар на политическата поезия заличава разликите в употребите й от страна на неолибералния академичен постмодернизъм, от една страна, и литературната нова левица, от друга.
3. Доколкото е същностно анархистична, поезията допуска политическото единствено като негативна дистинкция спрямо всички форми на статуквото.
4. Както в модуса на академичния постмодернизъм, така и в този на литературната нова левица политическата поезия е ключова съставна част от статуквото и крепящата го реална политика. Въпрос на обозримо биологически време е политическата поезия да осребри поезията в реалната политика.
5. В този смисъл поезията, в която вярваме, е по дефиниция радикално аполитична.
6. Политическата поезия служи на княза на този свят, на чийто край се уповаваме.
© Владимир Сабоурин
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.06.2017
Владимир Сабоурин. Останките на Троцки (93-17). Варна: LiterNet, 2017