Лъхна вятър и заглади
изкласилите поля,
с нежна длан ги той погали,
стихна
плодната земя.
Лъхна вятър и забули
жълтото море.
Заиграха пеперуди
във
косите на дете.
Лъхна вятър - затанцува
на житата в песента.
На крилете
си понесе
златно лято - свежестта
на притихнал детски поглед,
на
изтичал в миг въпрос.
Лято - мой пробуден порив
в песен на вълшебен кос.
©
Владислава Михайлова, 2003
© Издателство LiterNet,
18. 04. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
Стихотворението получава Поощрение на средношколския конкурс за поезия "Възкресения 2003".