През пръстите ни пясъчният часовник на брега
преся отредените зрънца на лятото.
Разделихме се -
с белези в душата, без следи по тялото.
Сега в твоите думи се взирам,
като търсач на злато, надвесен над пълната делва.
Ние сме два облака, заредени с електричество.
И скоро мълнията ще последва…
© Тильо Тилев, 2002
© Издателство LiterNet, 25. 01.
2003
=============================
Публикация В: Тильо Тилев "Една октава над дъжда", Пд., 2002.