Не знам, да вярвам ли на птиците?
С крилата им достигнах този остров.
Видях вълните, онзи вятър,
за който някога шептях…
И се кълнях.
Сега са равни небосклоните.
Огнището гори от мои дневници.
Морето се задъхва с водорасли.
А птиците заминаха в ята.
И само вечер - там, на пясъка,
библейски стар, циник,
разсмивам завистливи риби,
че някога съм можел да летя.
© Светослав Иванов, 2002
© Издателство LiterNet, 01. 02.
2003
=============================
Първо издание, електронно.