Смокините кървят,
ранени от лятото.
Пясъчен часовник -
сърцето ми - изтича...
Кой ще го обърне да тръгне?
Кой иска времето да спре?
В последната прашинка пясък
слънцето ще уловя при изгрев.
Залеза ще срещна в други земи -
там не кървят смокините.
Само сърцето,
само сърцето...
© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19.
03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.