Посивя денят.
Сиво утро. Покой.
Сняг. Небе. Хоризонт.
И само сива тишина...
Часовникът отмерва стари спомени.
Сиви сенки мълчат.
Сив, обесен денят,
сам в мъгла линее.
Заглъхнал звук мечтае за простор.
Простор!
Уморен от сивота.
Простор!
Оглушал от самота.
Сънува неоткъснати цветя.
Сънува. Плаче.
И сам завръща се назад,
сам, в тази сивота...
...I hope I could reach the other end
With light and shadow, sea, and sand
A breath away, a child of dreams
The other end, the other me
The other end, the other me
A breath away, a child of dreams
With light and shadow, sea, and sand
I hope I could reach the other end…
02.2000
© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19.
03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.