Безцветен вятърът гони
отронени мисли и зашумява пред прага.
Ако вратата отвориш, ще полетиш, пленен от лекотата...
Страхуваш се, знам,
толкова лесно е сякаш...
Какво ли те чака оттука нататък?...
Довери му се, вятърът знае
всички тайни и здраво ги пази.
Полети, разгледай оттатък...
Прати много здраве на Господ и се върни...
Аз ще те чакам.
© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19.
03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.