Душата ми, циганката,
отърсва нощта от завивките
и сънено гледа на изток,
пали лула от зората и
припикава снощните въглени.
Душата ми, циганката,
в пепелта танцува и плаче,
сърцето бие ритъма като дайре...
Душата ми, циганката,
колебливо тръгва нататък,
пътят белее,
слънцето трепка,
кaтунът върви...
© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19.
03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.