спирам момента, съмва се...
в тревата присядам -
плаха сянка на крайпътен таралеж,
премазан от колата на времето.
като стара снимка избелявам
в безсмисленото пладне,
с досада отпъждам две-три мухи -
напомнят за вятъра в мислите ми.
(от суета и за контраст небето посинява преди залеза)
ще си замина преди лягане.
опечалените тръгват, мокро е...
излишен като извънбрачно влюбване,
в простора жужи самолет...
© Силвия Карабашлиева, 2003
© Издателство LiterNet, 19.
03. 2003
=============================
Първо издание, електронно.