СТАРИЯ
Радой Киров
Все още имало на една гара локомотив, който се движи с пара.
Той бил оставен ей тъй, за резерва и служел само тук за маневра.
Обходил бил цяла България и другите локомотиви му викали Стария.
Спрели за една минутка фактически, локомотиви нафтови и електрически гледали към него с пренебрежение:
- Хей, Стария, още ли си в движение?
На другия ден бърз, но заядлив, се обаждал друг локомотив:
- Оооо, здравей бе, Стария! Не направи ли днеска авария?
На третия ден той чувал пак:
- Стария, вече настана мрак. До тъмно ще работиш, зер! Нали си уж пенсионер!
През своя живот старият локомотив бил много учтив и услужлив, но от тези подмятания дошло му до гуша и рекъл:
- Устата ви аз ще запуша!
- Пуф-паф-пуф, фиуууу - вдигнал той шум и облаци пара, - вярно, че аз машина съм стара, но без да се трудя, не мога ни ден. А ако ме нямаше мен, някой от вас тук щеше да маневрира.
Оттогава Стария бил оставен на мира.
© Радой Киров, 1986
© Издателство LiterNet, 18.
05. 2003
=============================
Публикация в: Радой Киров “Момче от въздух”, С., 1986.