ДУМИТЕ,
НА КОИТО СЛОЖИХА КРИЛЦА

Мъката на едни думи
нямала граница.
Дълги години те стояли
все на една страница.
Дружали с децата само
от време на време,
когато някое от тях
книгата вземе.

- Ах! - си викали те. -
Ще умрем от скука.
И денем, и нощем трябва
да стоим все тука.
А сме уж думи от стихотворение…
Но всеки ден, за съжаление,
децата занимания имат учебни
и ние много рядко сме им потребни.

Една на друга думите
така се оплаквали
и с тях да се случи нещо очаквали.
И се случило това нещо веднъж.
Над думите се надвесил някакъв мъж
и рекъл:
- Тези думи се харесват на всички деца.
Я да взема да им сложа крилца.

Добрият мъж
веднага запретнал ръкави,
над думите сложил пет линии прави,
на срички след това думите разделил
и над всички срички
крилца наредил.
Всяка сричка си имала свое крилце,
което представлявало
една чертичка
и едно колелце.

Знам, че се сещате вече, деца,
какви били тези чудни крилца.
Те зазвучали с глас най-чудесен
и превърнали всички думи на песен,
от която бил всеки пленен…

И която звучала всеки ден.

 

 

© Радой Киров, 1986
© Издателство LiterNet, 12. 04. 2003
=============================
Публикация В: Радой Киров "Пързалка за облаче", изд. "Български писател", С., 1986.