Стъклен въздух.
Църква на хълма.
Късно слънце над църквата.
Църквата е тъжна къща
с кръст и дървени стълби.
Кръстът хвърля жълти слънчеви мълнии.
С вълчи стъпки се връщам в мъката
От пълното присъствие
на вездесъщата смърт.
Потръпвам по мръкнало.
Не свършва пътят ми дълъг
през вътрешни и външни сънища.
Дъвча със зъби твърдия къшей на мъката.
Мъжката мъка
от пълното присъствие
на вездесъщата смърт.
© Румен Денев, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 03.
2003
=============================
Първо издание, електронно.