На Веселин Стоянов
посвещавам
този сонет-играчка
Миналото има женски глас,
женски поглед и походка.
Умножавам минало по аз -
получавам само черни котки.
Котките, разбира се, са бяс -
биоелектрически намотки.
Умножавам минало по водка -
получавам само смърт и аз.
Смърт и аз - това не е находка
смърт и аз това сме спирт и аз.
Спиртът е люлеене без лодка
или пък довиждане без глас.
Като ученик, загубил своя клас,
умножавам аз
по аз
по аз...
© Румен Денев, 2003
© Издателство LiterNet, 11. 03.
2003
=============================
Първо издание, електронно.