Какво ти слушаш, Николай,
сред тези есенни ридания
на тоя чужд, далечен край,
та в дни на горки изпитания,
роден да страда и желай -
духът ти мре без пожелания -
какво ти слушаш, Николай?
Безумен вихър ли срази
цвета на пръвните мечтания -
или безименни врази
убиха светли начинания,
та в твоя лик се отрази
ликът на вечните страдания -
какво ти слушаш, Николай?
1912
© Николай Лилиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2019, № 1 (230)
Други публикации:
Николай Лилиев. Стихотворения. София: Български писател, 1983.