Небето е безумно синьо,
полето празнично звъни,
там моята душа ще мине
към неизвестни далнини.
Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни
и моята душа ще плава
към неизвестни далнини.
А щом бленът на дух унесен
безбрежна есен осени,
тя ще издъхне като песен
над разлюлените вълни.
1914
© Николай Лилиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2003, № 4 (41)
Други публикации:
Николай Лилиев. Стихотворения. София: Български писател, 1983.