* * *

web

"Моето инкогнито отива по дяволите" -
Марк Твен рече.
"Няма да ти го върнат обратно" - отговарям.

Като миша дупка в сирене съм чист.
Като изгореното бельо на чумав.

Съвестта ми копае галерии.
Да се мъкна по тях.

Не това наричат underground.
Но може и това да е.

Има дни в които съм буден.
Намаляват постепенно дните.

Понякога искам да се разкискам.
Не мога - гърлото ми е стиснато.

Носът ми се уголемява с годините.
Яко тать нощний живея.

Не това което искам върша
А онова що мразя него правя.*